По принцип открай време съм привърженик на идеята, че не е необходимо да се чака един твърд диск да “умре” или да дава ясни сигнали, че е на път това да се случи, за да бъде сменен той. На практика през последните години рядко изкарвам с един твърд диск повече от между 2 и 3 години, като рядко дори изчаквам неговата гаранция да изтече. Причината за това разбира се е фактът, че информацията, която пазя на компютъра е доста ценна за мен и нямам желание по никакъв начин да рискувам с нейната потенциална загуба, но това е тема за друг път…
Неотдавна у нас се появиха първите 640-гигабайтови дискове на Western Digital, капацитет, който е съвсем нов, тъй като допреди това се използваха 500GB и 750GB. Обяснението на този нетрадиционен капацитет е в това, че просто от WD използват две 320-гигабайтови плочи на фона на две или три от по 250GB при другите два варианта с различен обем за съхранение на данни. Всъщност интересното при тези нови 640GB дискове на Western Digital е именно използването на плочи с висока плътност и перпендикулярен запис, подобно на доста обещаващите 320-ки на компанията от по-рано тази година.
Естествено при появата на нашия пазар на тези нови като изпълнение и капацитет дискове, нямаше как да не им направя тест, в резултат, на който останах доста приятно изненадан или всъщност по-скоро очакванията ми бяха напълно оправдани от 640-ките (реално около 600GB) на WD. Всъщност поради факта, че реалният използваем капацитет на тези дискове е почти 600GB се зачудих защо с тях от Western Digital не се бяха върнали към 1024, вместо 1000-байтовото отчитане, защото това би било интересен маркетингов подход спрямо конкуренцията, но ти това е тема за друг разговор…
Като скорост на трансфер 640GB Western Digital Caviar SE16 дисковете се справят повече от отлично, закопавайки доста успешно не малка част от конкурентните дискове, но това далеч не е единственото предимство на новите дискове. Честно казано по време на теста аз лично бях много приятно изненадан от адски тихата работа на WD диска при тест за четене на случайни сектори от повърхността на диска (Random Access). На практика дори в този традиционно “тракащ” режим на работа 640GB дисковете на WD остават много тихи, макар че четящите глави подскачат доста активно напред назад в корпуса. Освен високата скорост и тихото функциониране, 640-ките харчат и по-малко ток по време на работа и не се загряват толкова много при активно натоварване, макар че винаги е добре да има допълнително охлаждане за електрониката на диска, дори ей така профилактично. Не на последно място остава и добата цена на гигабайт при тези дискове…
В резултат на всичко това по-горе ето, че освен WD Raptor системните дискове в RAID 0 масив, в компютъра ми вече се предаде и един Hitachi диск, който служеше за Stоrage на данни, като той успешно беше подменен с 640GB WD Caviar SE16. А имам и някакво странно такова предчувствие, че в най-скоро време всичките ми Hitachi дискове е мигрират постепенно към новите 640GB Western-и, освен ако междувременно от компанията не ни зарадват и с нови 960GB дискове… 😉
Тази тема е публикувана на 23.05.2008 г. и се намира в категория Хардуер.
Това с 960 GB дисковете – реално могат да пуснат терабайт, тези били с 334 GB плочи (аз не съм сигурен, но rager е много убеден, пък май може да му се вярва). Честно казано – изобщо не разбирам защо се мотаят с 1 TB дисковете, ще избият рибата, както са на върха и без друго. Но пък сега си продават GP дискове и не им дреме…
Оставен от Gavriel на
May 23rd, 2008
Аз пък съм сигурен че WD нямат 334GB плочи, май само Samsung са на 334 засега, като техния 640GB би трябвало да е с такива и може би ще дава дори малко по-добри резултати от този на WD, но това трябва да бъде проверено… 😉
Оставен от Bloody на
May 23rd, 2008
Хм, не е ли редът за най-надеждни HDDs да е нещо подобно:
1) Seagate
2) Hitachi
3) Останалите производители
? 🙂
Или бъркам?… (може и да бъркам)
Иначе, тези дни сериозно си мисля за един 750GB диск от производител 1 или 2 😉
Оставен от Michel на
May 23rd, 2008
Ами трудно е да се каже, зависи на базата на какви данни се класират… при мен нещата до скоро бяха Hitachi, Western Digital, Seagate, Samsung и т.н., но напоследък WD доста дръпнаха, така че спокойно ги измествам в личната си класация пред Hitachi 😉
Оставен от Bloody на
May 23rd, 2008
Или виждам печатни грешки, или току-що цената на 1TB Hitachi е паднала от 250~ USD на около 190USD (без ДДС), другите производители стоят около 250… Хм. Явно се задават 2TB драйвове, щом такива неща се случват… 🙂
Оставен от Michel на
May 24th, 2008
Ами Hitachi-то е с около 30% по-бавно като скорост, по-шумно е при достъп и загрява повече от WD-то, освен това е и с по-малък капацитет, а разликата в цената не е особено голяма… 😉
Оставен от Bloody на
May 24th, 2008
Относно качеството искам само да отбележа обективното изследване на Warranty Week (американска компания, която изследва процента на дефектни стоки на различни америкнски производители):
WD = 0.9% fail rate
Seagate = 2.4% fail rate
За съжаление, Samsung и Hitachi не са включени в това излседване, поради факта, че не са американски компании.
Оставен от Archangel на
May 26th, 2008
В HardwareBG бях оставил и статистиката на Солитрон за дефектите – пак, 1% даже в пиковите тримесечия.
А не бих нарекъл Seagate бастион на надеждността, след като при излизането на 1 TB модела имаха купища връщания. Защо изобщо си го позволяват в името на “ние сме първи”, не разбирам? Нещо, което на WD не се случва. При Хитачи идея нямам, но те сякаш тотално взеха да намаляват темпото напоследък.
Тони, Samsung-а нали ти е ясно, че пак ще е с онази трионовидна графика, хехе.
Оставен от Gavriel на
May 26th, 2008
Ние си говорим за дискове и надеждност а то…
Вчера внезапно един Seagate 7200.9 (250 GB, P-ATA интерфейс) на възраст по-малка от 2 години, внезапно умря. “Клик-клак” звук, не се разпознава от BIOS-а в повечето случаи, няма нищо, няма никой. Ей-така без причина си “умря”, докато отварях един документ на компютъра. Рестарт и … няма никой. Ни диск ни нищо. Само кликане и тракане.
Имам бекъпи, но последният е от преди 6 седмици МИНИМУМ. Смятай, как се почувствах… Вероятно е да са изгубени данните, ама ще опитам и невъзможното, преди да се откажа. Уф. Лошо.
Та, “Seagate — бастион на надеждността” друг път…
Дискът си беше използван вкъщи, нормално съвсем (писито работи само денем), охлаждане си имаше, захранването стабилно, и вероятно е в гаранция все още, ама не ми пука. Само за данните ми е жал… 🙁
Оставен от Michel на
May 28th, 2008
Вашето мнение по темата...