Американска виза 2
Звучи малко като заглавие на филм нали…
Всъщност днес беше втората част от "мъките" по кандидатстването ми за американска виза с цел посещението на Intel Developer Conference Spring 2006 (или IDF за по-кратко) в началото на март. Ако сте пропуснали първата част от материала на тази тема, то няма да е зле да я погледнете и първата част на: Кандидатстване за виза по американски.
Така, та тези дни попълвах двата необходими формуляра, които трябваше да нося с мен на интервюто в посолството, като естествено пак имаше проблеми с тях… Например точка 3 от допълнителния DS-157 формуляр изисква да си попълниш пълното име на роден език (разбирай на кирилица в случая). Всичко е супер до тук, но формуляра се изтегля във вид на PDF файл, който има определени полета за попълване, след което трябва да си го разпечатате на хартия (не можете да запишете попълнен формуляр във файл, освен ако разполагате с инсталиран Adobe Acrobat). Във въпросното поле просто не можете да въведете нищо на кирилица (или нищо не се изписва, или само черни точки вместо букви)… пробвах с Acrobat Reader 5, 6 и дори най-новата версия – 7.0.7, естествено без никакъв успех. От друга страна Foxit Reader пък дори няма възможност за попълване на предвидените за целта полета в документа! Решението естествено беше да принтирам формуляра попълнен максимално, като във тази точка след това да допиша имената си с химикалка.
Малко по-надолу, в точка 18 от същия формуляр е необходимо да отбележите дали вече имате някакви планове (дата на пристигане и заминаване, място/места, които ще посетите, данни за хората при които ще отседнете…). Дотук добре, на външен вид има 4-5 реда за изписване на текст, но когато човек щракне в полето се оказва, че има само един ред за изписване на текст, като след достигане на края на листа все още можете да пишете, а изписания вече текст започва да изчезва от лявата страна на листа! Написах само датата на пристигане и толкова, за останалото приложих допълнително разпечатани листа с програмата за престоя по време на IDF.
За другия формуляр – DS-156, който се попълва онлайн (за да генерира баркод), като след попълването на формулярите (използвах IE, за да избегна евентуални проблеми със съвместимостта) се генерира PDF файл с попълнената информация, който може да се изтегли и разпечата. И тъй като на формуляра от 3 страници има два баркода в действителност е препоръчително да използвате лазерен принтер за разпечатка на формуляра. Все пак аз първо пробвах с мастиленоструен, но не ми хареса особено как изглеждаше разпечатан баркода (заради нечетлив баркод може да откажат разглеждане на молбата за виза!).
Та днес следобед всъщност ми беше интервюто в посолството. След като бях попълнил заявката за интервю в 14:00 часа отидох в около без 5-6 минути пред посолството. Оказа се, че въпреки модерната система за назначаване на време за интервюта все пак пред входа на посолството имаше опашка и дори чакаха хора, чието интервю е насрочено за 14:30. Преди мен имаше около 15 човека, който чакаха, като преди да влезете в посолството, вляво от входа трябва да покажете задграничния си паспорт и двата DS формуляра, след което, ако всичко е наред с тях ви пускат да минете през охраната на входа. Проверяват ви багажа на рентген (ако има терористи в залата моля да вдигнат ръка 😛 ), естествено трябваше освен мобилния телефон да си оставя при охраната и мобилния компютър (вътре не пускат с него, а какво да прави човек докато чака…?). Изпразване на джобовете от метални предмети, минаване през детектор, проверка на визитника и портфейла за "непозволени предмети" и вече съм вътре в посолството… Малка разходка из вътрешността докато стигна до сградата в която се правят интервютата. Още на входа те посреща служител от охраната (май беше охрана, макар че не приличаше на колегите си от входа на посолството), който ти дава формуляр на DHL за доставка на паспорта (не е нужно да се ходи повторно до посолството за документите, от DHL ти ги доставят до желаното място). В този формуляр се попълва адреса, на който да бъде доставен паспорта след като бъде обработена визата, като има опция и да си го вземете от някой от офисите н DHL, вместо да ви го донесат у дома или в работата.
Следва още една опашка на гишето, където си подавате всички необходими документи: попълнените DS-156/157 формуляри, снимка 5х5 см отговаряща на доста стриктни изисквания (залепена на първата страница на DS-156 формуляра), жълтата бланка за внесената такса от 100$ в Unionbank, удостоверение за раждане (оригинал, после ви го връщат), разпечатката за насрочено интервю, задграничен паспорт (ако имате стари визи във вече изтекъл такъв също е нужно да го носите). Към тези документи е добре да се приложи писмо – покана (в зависимост от целта на пътуването), както и евентуално допълнителна документация за мястото и човека/хората, при който отивате (в моя случай просто приложих данните за IDF, който ми бяха пратили). Подавайки тези документи (не забравяйте да се подпишете накрая на втората страница на DS-156 формуляра) на гишето, те биват проверявани, питат ви дали знаете английски и ако всичко е наред ви пращат да чакате (отново малка опашка от двадесетина човека) пред съседните гишета за провеждане на интервюто. След 30тина минути дойде и моя ред, като преди да започне самото интервю ви вземат пръстови отпечатъци от левия и десен показалец. Следват няколко въпроса във връзка с това с каква цел ще ходите в САЩ, оказа се че интервюиращия ме беше фен на Apple MAC и ме попита дори какво е мнението ми за преминаването към Intel процесори 😉
След края на разговора или ти бият печата, че ти е отказана виза (това означава, че повторно кандидатстване може да се извърши най-малко след една година) или ти казват, че си одобрен за виза и евентуално кога ще бъде готова и кога да я очакваш. Докато чаках да ми дойде реда имаше и 2-3 човека, които имаха проблеми с документацията и по-точно не кандидатстваха за правилния тип виза, на които им беше обяснено учтиво каква е грешката и какво трябва да направят. Хората, на които им беше отказана виза също не бяха много на брой, може би едно около 3-4 човека от около 15, които минаха пред мен. За моя радост молбата ми за виза беше сред одобрените 😉
Учтивият служител на посолството, фен на MAC, ми обясни че вероятно в петък сутринта ще ми е готова визата и ще бъде доставена на посочения от мен адрес от DHL (междувременно мога да си проверявам статуса с помощта на номерчето на товарителницата). Всичко на всичко цялата процедура днес ми отне близо 2 часа, като за подготовка на двата формуляра преди това ми бяха необходими около 3 часа общо или с други думи нещата все пак стават сравнително бързо 😛
